Нали беще любов с вяра и надежда,
любов видима, която презарежда,
душа ранена и вселенска мощ,
с мечти и болка всяка нощ!?
Нали беше слънце от слънчеви лъчи,
любов жарка, с целувки болезнени,
любов божествена и илюзорна,
а може би, реална и виновна!?
За мен беше любовна мелодия,
всуе със святост граничеща,
сега само спомен ме преследва,
като сянка, вечна и свободна!