"Когато изглежда, че няма надежда..."*
Когато делникът куца прегърбен от хиляди грижи
и вее вяра по вятъра нишки от белия флаг.
Когато болки и облаци свъсен животът наниже,
а хоризонтът в мъгла е обвил всеки сигурен бряг.
Когато тежко оловна нощта се търкаля безсънна
и лепне черно с клепачи. Дори не изгряват звезди.
Когато даже луната изглежда на яма бездънна,
а всяка капка старание ражда отровни сълзи.
Тогава само душата помага да помпи сърцето
последни струйки надежда, наречени просто живот.
И въпреки, че разкъсано пада на буци небето
недей изхвърля от себе си сетното зрънце любов.
Приспи го само за "зимата" много дълбоко в гърдите.
Ще дойде ден слънчев - ще сипе от щастие прах.
Щом малкото стръкче покълне с усмивка в очите
кажи си: Обичах, обичах,обичах и пак оцелях!
_____________________________________________
* - Недялко Йорданов
© Деа Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, Ники!
-
Много ми хареса!
Поздрави, Деа! -
Благодаря ти, Мари!🌹
-
Прочетох го още вчера и не мога да повярвам, че не съм го коментирала!
Заслужава искрените ми аплодисменти, Деска! Браво!👏💕🌹 -
Светулчице!💖
Кети, след всичко се оцелява...
Хубава седмица, момичета!🌹 -
Не съм поглеждала любовта от този ъгъл - като бедствие, след което се оцелява
-
Когато изглежда, че няма надежда
стиха си целебен поетът нарежда... -
Дени!🌹
Ирка, знаех си, че ще разконспирираш последния ред
-
Нещо като "умирах, умирах, умирах и пак оцелях" ли?
Ех, Дейка.....Каква душичка си ти 💓 -
Направо е прелест !
Много , много харесах -
Георги, Марианче, Елмаз - благодаря ви!🌹
-
Прекрасно.
-
Хубаво послание.
Поздравявам те.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
