22.12.2007 г., 18:34 ч.

Когато летя във простора... 

  Поезия » Любовна
754 0 7
Когато летя във простора,
разбирам колко съм малък.
И някъде, някъде горе
докосвам своята вяра...
И тя ме прегръща и нежно
ми шепне за моето момиче,
което, когато съм долу
забравям да го обичам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартин Драганов Всички права запазени

Предложения
: ??:??