Когато лудостта

30.12.2012 г., 11:20 ч.

Поезия » Любовна

599 0 0

Когато лудостта ме напуска,

отварям тъжно очи и

любовта докосва копнежа,

прoникнала в моите гърди.

Когато лудостта ме напуска,

по-сладка от сбъднати мечти,

любовта с целувка се ражда

през горещи сълзи.

Когато лудостта ме напуска,

сглобявам с усмивка спомени

за преди.

Когато лудостта е жена

в ръката с бутилка и песен,

като градоносен облак

пирува за топлите

любовни силуети през

горещи сълзи.

***

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.