ZamDirector (Jane Doe)
74 508
24.03.2017 г., 17:39 ч.

Когато ме целуваше момичето 

  Поезия
825 3 12

Когато ме целуваше момичето,
забиваха неистово камбаните.
И скрити под шинела раните
разцъфваха като трендафили.

 

И светеше,стерилно чиста
любовта през бялата й пазва.
И дръзваше с копнеж да ме наказва,
дордето устните ми се напукат от жадуване.

 

И в тоя ден на почит и на слава,
далече от окопи и тела разпръснати,
със спомените от шрапнел напръскано,
лицето ми стовари си печала

 

тук, на тая родна пръст,
наред със призраците на другари,
прииждащи в нощта като кошмари..
И падна, като тежка гилотина.

 

Когато ме целуваше момичето,
ридаеха жените и пищяха.
В ръцете си единствено държаха
верижки с имената на мъже.

 

И сблъска се тъгата с радостта
и като смоци яростно се хапеха.
Не кръв течеше, а сълзи ми капеха.
Че мене ме целуваше момичето.

© Jane Doe Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • 🙂
  • Да, определено ми липсва тази поезия.
  • Много силни са ти всички неща! Евала!
  • Едно голямо Браво !
  • Харесах
  • До колко е поезия не знам,но се радвам че имаме сходни усещания!Благодаря,че ме посети,Сис!
  • Настръхнах Лора,много емоционално ми действа поезията ти.Поздравления!
  • Благодаря ви!
  • Невероятен стих, Лора! Образен и силен! А финалът - просто страхотен! Поздрави!
  • "И скрити под шинела раните
    разцъфваха като трендафили..."
    Страхотно, Лора!...И стихът много ми хареса!..Браво!...
  • Тея времена стават все по-далечни.
    А историите се разказват като легенди..Слушала съм вдъхновяващи,иронични и какви ли не..какви ли не..
    И аз благодаря,Сточо!
  • Браво,Лора!"Не беше фронт,но беше граница!Но там живееха мечтите ми!Целувах на пост момичета... Свидетели-звездите ни опазваха..."Ти ме върна преди много години на Южната граница! Благодаря ти!😍
Предложения
: ??:??