Когато с охота горещо ме люби,
в душата ми искаща пламна пожар
от чувства мечтани, винаги търсени
и аз най-сетне видях блажения рай.
Красиво бе там, но парещи спомени
сега ме пронизват, самотна, без жал,
защото всичко е минало - ти вече си другаде
и аз не съм твоя величествен граал.
Просто чужди устни отпиват те сигурно
така, както някога, със жажда и аз,
тръпнеща, молеща, на пода захвърлила
ненужните дрехи, без капчица свян.