Когато слънцето полегне в свойта люлка,
а вечерта ухае нежно на звезди…
Когато рошав вятърът нахълта
във стаята и ти изпраща моя стих…
Когато блясва призрачна комета
и ти намига палаво с оче…
Когато мен рисуваш във небето
и пожелаваш ме насън поне…
Тогава ще се сбъдна във съня ти.
Душата ти ще стане моят храм.
И две звезди – очите ми – ще светят…
Когато ме потърсиш, ще съм там.