Когато малкото е всичко,
когато мечтите нямат сенки,
а полетите не чакат сънищата
и нямат нужда от парашут,
тъй както и Коледното вълшебство
не е в опаковка на подарък,
а просто магия,
част от тази, на феите,
криещи се в часовника,
който не отмерва времето,
а сънищата,
които дори нямат нужда да бъдат сънувани,
защото просто са част от възможното.
Когато локвите побират океаните
тъй както дъждовните капки, тях,
а въпросите се задават, защото ги има,
а не защото търсим отговорите.
Когато любовта е най-чиста
и не иска повече от невъзможното,
което дори не съществува,
защото няма граници.
Когато думите не се казват,
а просто се усещат.
Когато маските не са още измислени,
защото дори не знаем, че трябват.
Когато сме само себе си,
тогава сме... само деца...
09.12.2019.
Георги Каменов
© Георги Каменов Всички права запазени