Ела, поне без свян да поговорим
в нощта, когато виното горчи.
Не виждам повод - омърсен - да спорим,
а миналото още ни гълчи.
И думата дали ще се сниши,
дали в сърцето ми ще заглуши
и стон, и зов, и вятърни мечти - мълчи!
Признанието скрито е в моите очи.
Емоциите рядко имат глас,
но често те ни позволяват
съзнаваното, че с нашето "аз"
ще трябва други да се съобразяват. ...