Останах пак сама...
Край мен ти ходиш
и говориш ли, говориш.
Сама съм въпреки това...
Дочувам моята любима песен -
"Металика" я пеят...
Но моят свят не беше лесен.
Защо китарите мълчат
в съседната ни стая?
И тишината няма път -
мълчи в съседната ни стая...
А беше тя и шумна, и голяма.
Сега е тъмна, много мрачна
и пуста е - душата ù я няма...
Вървя сама във празната ни къща,
животът ми, обаче, не е същият.
Какво умира в мен - не зная:
Навярно е
от тишината в другата ни стая.
© Вили Димитрова Всички права запазени