5.08.2008 г., 12:02 ч.

Когато Мълчеше Гласно и Шумно 

  Поезия » Любовна
960 0 6

 

Нощта е сляпа и от мълчание горчи.

На сбогуване е трудно...

На сбогуване боли...

 

Изчезнаха свенливите копнежи отнесени,

с които те мечтах...

Няма я сладката тревога на порива,

със който те живях...

 

А ги търсех...

А ги търсех аз...

И се уморих...

И кажи на кой сега да споделя,

и мъки...

и песни...

и стих?...

 

А защо?

 

КОГАТО МЪЛЧЕШЕ МИ - ГЛАСНО И ШУМНО!

АЗ УМИРАХ БАВНО - НА МЪНИЧКИ СТЪПКИ!

И СЕ РАЖДАХ, СЯКАШ НАНОВО, БЕЗУМНО!

ХАЙДЕ!

КРАДИ И РАЗБИВАЙ ИЗМИСЛЕНИ МЪКИ!

 

© Ивич Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??