Когато, нежна, пръсти сплитам
край сребърното ти чело,
мълвиш в душата си молитви
и ме отпъждаш като зло,
кой знае откъде дошло.
И си излишно ироничен,
щом заговорим за любов! -
Жена съм аз, а не девица,
а ти, със белите къдрици,
дори и днес не си готов
за мен и моята любов!
© Кети Рашева Всички права запазени
Има и такива, които никога не са готови... за жалост.