Когато нещо си отива,
със сълзи ти не можеш да го спреш.
И сякаш късче в душата ти умира,
тъй както пламъка на бяла свещ.
Обичам те! Отеква в празното пространство.
Откликва сякаш ехото отвъд.
И думите, висящи някак си напразно,
не срещат допир и умират в студ.
Обръщам се назад – и ето,
усмивката ти грейва като огън в мен.
Отправям поглед там, където
отново ще я срещна. Някой ден. ...