Един нечакан спомен
ще те спре.
Една мечта ще блесне
изведнъж,
възкръснала,
в която аз живея
след някой късен дъжд...
Тя ще е близо,
аз ще съм далеч...
Поне за миг
ще искаш да се върна,
но твоята съпруга
ще е с теб
и вместо мен
тя пак ще те прегърне...
Но ще ти стане тъжно
изведнъж.
И ще усетиш
колко аз ти липсвам,
когато някога
след някой късен дъжд
си спомниш
колко много те обичах...
© Христина Иванова Всички права запазени
Аз малко си падам по ритъма в стиховете и по този повод ти пращам специални поздрави.