Когато някой си отива...
Когато някой си отива от живота ти,
когато с него чезне радостта,
дори да падаш пак и пак, отново
успявяй винаги да станеш на крака!
Защото знае ли човек - на някой ъгъл
възможно е да чака любовта,
а щом в един момент пропуснеш я,
ще дойде ли при теб отново истинска?
Когато някой толкова ти липсва,
че се душиш във своя собствен дъх,
дори да чакаш, мъката не стихва
и болката достига своя връх...
Тогава смел бъди и поплачи си,
и скрий за миг усмивката престорена,
плачи, плачи и докажи си,
че в тебе любовта не е преборена
от мъка и сълзи, от думи,
които тежко парят... и боли,
защото любовта е истинска
едва щом болката жестока е... нали?
© Любимата Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Жегна ме. И отново комплименти за оптимизма!
-
-
При голямата, истинската Любов,
радост и тъга ръка в ръка вървят...
Поздрави за силния стих!
Бъди !!! -
хубаво е стихотворението
може би само мой проблем при прочита
но тук :
защото любовта е истинска
едва щом болката жестока е... нали?
членуването на болка(та)... някак си я ... разделя от любовта... става като - болката... общо понятие не - болка от любов
като има болка не значи че има любов
боли и от ... много други неща
дано ми се разбра нещо
ама май
верно
издребнявам -
много добре, момиче!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
