Когато няма какво да си кажем
Когато няма какво да си кажем
и гледаме мислите си в стъклото,
с неволен жест се опитваме да размажем
попадналата прашинка в окото.
Когато няма какво да си кажем
стоим безмълвни - ти отсреща, аз тук.
Глождят ни неясни съмнения даже.
Ти сам ли си, дали аз не съм с друг?
Когато няма какво да си кажем
възникват въпросите - ами защо?
О, как ми се иска да размажа
с един удар това студено стъкло!
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени