Думи силни за силни чувства,

изживяни от едно сърце,

спомнящо си за онези дни, в които

ярко грееха нощните звезди,

а две души в една намериха пътя си.

Всичко красиво бавно се заражда,

но много по-бързо то си отива.

В един неочакван ден всичко просто затихна,

няма вече думи,

няма и надежда.

Само спомените като на филмова лента

не спират да се въртят,

чувствата вече са други,

студени, сиви, безразлечни към живота дори.

Пътят е затворен и няма светлини,

 всичко красиво е отблъскващо,

а казват, че времето лекува,

но как, като сега просто е спряло.