6.06.2012 г., 22:49 ч.

Когато от любов ми се мълчи 

  Поезия » Любовна
1187 0 9

Понякога, когато замълча

и свия в шепичка душата си,

тогава плисва в мен дъжда

и мие с капки самотата ми.

До бяло лъсва всичко в мен,

дори невидимото за окото,

а вятърът, родил рефрен,

запява тихичко в сърцето.

Тогава слушам прежадняла,

а в гърлото ми  стих клокочи.

Аз никак даже не  съм онемяла,

но просто от любов ми се мълчи.

 

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??