1.12.2013 г., 22:44 ч.

Когато при тебе се спрах 

  Поезия » Любовна
704 0 2
Колко пенливи вина пресуших
и колко пъти с пресъхнали устни въздишах?
Колко болки сама преживях
и колко радости нарочно изпуснах?
Колко сметки сама изплатих
и колко борчове още направих?
Колко лесно влизах в чужди сърца...
Но своето за тебе запазих!
Колко дълго търсих любовта...
Онази, потопената в сбъднатост.
Чак когато при тебе се спрях.
Чак тогава нея познах!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Тодорова Всички права запазени

Предложения
: ??:??