8.11.2016 г., 16:36 ч.
Когато просто стихове прописах
Когато просто стихове прописах
Когато просто стихове прописах,
помислих си, че има нещо в мен,
което някой може би ще иска
да разбере след време, някой ден.
Не зная, май напразно се надявам,
тъй често съм и празен и сломен,
какво по дяволите искам да направя,
кому е нужен моят „стар рефрен“.
Да пиша аз „по новому“ не мога,
навярно съм и стар и уморен,
и “мои” стихове редя, но как, за бога, ...
Когато просто стихове прописах,
помислих си, че има нещо в мен,
което някой може би ще иска
да разбере след време, някой ден.
Не зная, май напразно се надявам,
тъй често съм и празен и сломен,
какво по дяволите искам да направя,
кому е нужен моят „стар рефрен“.
Да пиша аз „по новому“ не мога,
навярно съм и стар и уморен,
и “мои” стихове редя, но как, за бога, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Христо Паничаров Всички права запазени
Предложения
-
-
По дяволите – плитките води, които давят снажни вълноломи. След тях е нито пепел, нито дим, но прист...
-
Излязохме на чай със стар познат, навремето ми беше като брат, но завъртя животът ни юздите и бяхме ...
-
И когато полека пристъпи, тя – красива, с коса до нозете, всичко евтино вече е скъпо и безценно е вс...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
