Когато се събудиш
и ликът на Зората избледнява...
в съня ти препускащ
ще разказва за карма
отляла се в една рана
оставяща те без дъх
и във всичките ни докосвания
твоите очертания
ще пламват с огъня
понесъл този захлас
от музиката на тела
изпънали всички предели
разбиващи се в стената
отляла изходите
сливащи се в пулса на сърцата
докато се разтопят в мечтата
заляла ни още от безкрая...
© Милен Пеев Всички права запазени
Милен...сърдечен поздрав.