Звънят безспир фанфарите на траурното утре
и косо сенките от кратера на хоризонта никнат.
Самотните илюзии от порива на ветрове се срутват
и черни облаци извезват призрачна покривка...
Когато в най-високото небе на сивото осъмнем,
загърнати от пяната филтрирана на светлината
и паякът на вечността в душите ни покълне,
безлюдни силуетите ни в паяжината й ще се мятат...