Някой ден ще искам да те видя,

когато ще е късно да съм същата.

От очите ми ще потекат сълзите

за спомена, към който няма връщане.

Ще те повикам, а пък ти ще си далече,

навярно на въздишки разстояние.

Само в спомените ще останеш вечен,

а другото?! - то е моментно състояние.

Обичах те, ала не бе достатъчно,

защото в любовта са нужни двама.

Запазвам само болката - остатъчно,

а пък душата ми?! - отдавна тя е рана.

И ти върви, недей да се обръщаш!

Да си спомняш пътя носело нещастие.

В сънищата си ще виждам, че се връщаш.

А сълзите?! - тях ще ги наричам Щастие.