Във две очи, когато ще осъмваш
и няма да са блясъкът на моите
а тишината ще е като вита стълба,
достигнала до мрака на покоят ти.
Тогава ще ме няма. Никъде.
И бляновете ще живеят в нищото.
Не си ме спомняй. Не опитвай
а просто преживей и дишай...
Ще тръгна много рано. По петлите.
Аз дълго чаках... Да ме искаш.
От толкоз нямане се пренаситих
и най-далечното ми беше близко... ...