Когато си далеч
Когато клепките ми уморени лягат
и ме обгърне светлината лунна,
когато всичко друго избледнява
и само твоят образ пак изплува,
в корема ми е твърде пеперудено
и пулсът ми за темпото нехае...
Увлича и сърцето ми до пръсване,
а тялото издайно те желае...
Тогава в тъмнина смълчана,
през сълзи името ти сричам,
когато си далеч... отчаяна ...