Когато си далеч от мен,
животът ми губи смисъл.
Когато в дните не си до мен,
вечер сън няма, а само мисъл.
Дните без теб са пусти
и мрачно е дори небето.
Тъгувам за твоите очи
и чаровната ти усмивка по лицето.
Вървя по улиците, често сама,
и ходя на местата, където си бил.
Веднага обгръща ме самота,
ти със всички ни беше мил.
Ела си, блясъка в очите ми върни,
повярвай, ще бъда много щастлива.
Сълзите ми нежно изтрий,
ела, че нощта бавно си отива.
© Пролетното момиче Всички права запазени