Боли от залези самотни и разплакани,
оставили в душата ми следа
от дълго скитане и безнадеждно чакане
в света ми да се случат чудеса.
Боли от тихи и несподелени нощи
прегръщащи ме вместо теб,
когато тялото крещи за още
любов, а не удавено в сълзи лице.
Боли от сънища кървящи и прободени
от розите захвърлени в прахта,
от разтопени свещи съскащи в агония...
Боли без теб пресъхналата ми душа...