Когато си далече,
променя се света.
Когато теб те няма,
е празна суета.
И всичко е различно,
душата ми тъжи.
И само поетично
пак мисълта лети.
Когато си далече,
не спира да вали.
И иска ми се вече
да бъдеш с мене ти.
А слънцето, което
ще дойде след дъжда,
ще ме целуне нежно,
ще ми дари цветя.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Всички права запазени