Когато си далече от мен
В очите ти отново искам да потъна,
да се вгледам до болка в познатото лице.
Иска ми се винаги до теб да остана...
Позволи ми да ти кажа, обичам те поне.
Недей да пишеш сбогом в душата ми.
Недей да нашепваш за края, все още.
Недей да разкъсваш така сърцето ми,
не ме оставяй будна нощем.
Не ме оставяй сама под звездите.
Не поемай пътя си без мен.
Мрачно ще минават, знай годините...
Когато ти си далече от мен.
Това, което бяхме недей забравя...
Още малко, нежно ти ми говори...
Недей в клетката на самотата ме оставя,
сърцето ми е с теб, но върви...
© Марина Петрова Всички права запазени