Когато си ида

7.12.2013 г., 21:03 ч.

Поезия

724 0 0

Когато аз си ида,
те моля тихо остани.
Бъди света,
за слепия бъди ти книга;
за слънцето бъди;
бъди нощта.
Година. Миг бе –
отмина!
Бръчка само
на лицето се роди.
Коси тъмни –
времето ги взима.
Съзнанието...
Мислите теши.
И когато аз си ида,
те моля тихо остани,
от прибоя
изхвърлената мида –
мой свят във синини.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Когато си ида

Свързани произведения

Коментари

Предложения