8.08.2007 г., 14:04 ч.

Когато си отиде любовта 

  Поезия
635 0 8
 

Когато си отиде любовта...

Умират с нея и надеждите...

Умира всяка тъй жадувана мечта,

умират спомените и копнежите...


Когато си отиде любовта...

Забравяш  имената  дори...

Забравяш миговете на радостта...

Забравяш какви сме били...


Когато си отиде любовта...

Ти  помниш само тъгата...

Помниш само болезнената лъжа...

И проклинаш съдбата...


Защо, когато си отиде любовта...

Не се върнеш  малко назад...

Да си спомниш красиви неща...

Да си спомниш предишния свят...


Защо, когато си отиде любовта...

Потъваш в на самотата косите?

Защо не си спомняш само радостта...

А броиш безспирно сълзите...


Защо, когато си отиде любовта...

Плачеш, че за кратко си я имал...

Хей... Изправи   се на крака...!!!

Това трябва да ти е като стимул!


Защо, когато си отиде любовта...

Превръщаш сърцето си в кубче лед...

Защо не я допускаш пак до своята душа...

Огледай се... Тя е близо до теб!


Защо, когато си отиде любовта...

Не се замислиш за миг дори...

Че не е била истинската тя...

Щом за теб не я боли...


Когато си отиде любовта,

За кратко време я жали...

Но потърси истинската след това,

за да спре така жестоко да боли!

© something else Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • харесах го!Пишеш много добре!
  • Благодаря ви много!
  • Не го допускай!!! Поздрави, Вили!!!
  • Когато си отиде любовта...
    ???
  • Изглежда сме много взискателни!Отличен стих!
  • живота би бил толкова по-хубав ако помнехме само щастливите мигове, но уви една сълза променя всичко! Поздрави стиха е невероятен дано съумяваме да запазим само красивите спомени в сърцата си и да изгоним тъгата от тях, би било страхотно
  • Много е лесно да го кажеш ,но трудно да го изпълниш.Дори и тръгнала си тя остава следа ......
  • Харесва ми посланието в стиха!!!
    Поздрав и усмивка!
Предложения
: ??:??