Когато си отиде любовта,
оставя празно място, бяло,
като белег на стена,
където е висяло огледало.
Когато си отиде любовта,
сезонът винаги е есен
и по-безлунна е нощта,
и светът е някак си по-тесен.
Когато си отиде любовта,
настъпва истинско безвремие
и, сред притихнала тъга,
ражда се едно стихотворение…
© Виктор Горов Всички права запазени