valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
13.02.2016 г., 19:37 ч.

Когато си сам, не си самотен 

  Поезия
418 0 3

Подритвам разпиляна самота,
улисан в мисли, ходя по паважа.
Стъпките шумят като вълна,
висока няколко етажа.

 

Навярно тук се срещат самотите
и се превръщат в споделени мигове.
Аз бавно крача и съм само зрител,
с дъха си топля двете си ръце.

 

Скърца самотата разпиляна
и лепне по обувките ми чак,
а улицата пуста, никой няма.
Не виждам нищо в падналия мрак.

 

Животът е въртяща се рулетка.
Един печели, друг е победен.
Колко страшно самотата лепне,
сякаш е привързана към мен.

 

Някой топло чувам да говори
и самотата бързо се топи.
Започвам сам със себе си да споря.
Не е самотен сам човек, нали?

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??