Когато скърцат в нозете годините...

30.10.2006 г., 13:59 ч.

Когато скърцат в нозете годините...

Поезия

675 0 6

Свобода ли? Не я пише по устните,
нито я дават ръцете...
Просто я има... такава...
изпълва те цял и те прави вселена,
а бил си... прашинка.
Тъга ли? Не е нито велика,
нито възраждаща...
само слага окови...
Любов ли? Не от романите...
нито е палещо утро, нито дава криле...
но дори и една да е... истинска...
те прави човек.
И нека... щом започнат годините
тихо да скърцат в нозете,
да си все още вселена...
с пламтящо сърце.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

ria (Гергана Иванова)

2006-10-31T08:45:55+02:00

Днес ми върви все на разкошни стихове! Благодаря ти!
Романтик (Христо Костов)

2006-10-31T01:50:23+02:00

Финалът ти е страхотен!!! И стихът също!!! Поздрави, Диди!!!
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

2006-10-30T21:28:16+02:00

Много хубаво!
Браво!
petinka67 (Петя Кръстева)

2006-10-30T20:02:23+02:00

Запомнящо е!
Поздрави!
Vasilena_85 (Василена Атанасова)

2006-10-30T16:25:42+02:00

Отразява точно действителността.Много подходящи изразни средства си
използвала.Особено за свободата, че"те прави вселена" и за любовта - "те прави човек". Браво!
kity (Людмила Нилсън)

2006-10-30T14:02:14+02:00

Реално е!!! Поздрави