Когато срещу мен е огледалото
И чаровна дама взира се в мен
Не мога да си спомня преживяното
И съжалявам ден по ден
А разкошните къдрици ведри
Обрамчили нежното лице
Гледат ме с присмешки
И ме питат „На къде“
На къде по тез паважи
Се наемаш да се бориш пак
Няма вече миг надежда за слабаци като нас
Когато срещу мен е огледалото
И словата ми изливат се навред
Не мога да се сетя за началото
И укорявам се наред
А мокрите сълзици тежки
Спускат се по слабото лице
Наблюдават ме тъжовно
И ме питат „На къде“
На къде се леем ние
Сред непрогледен мрак
Няма вече кой да ни изтрие тук завчас
Когато срещу мен е огледалото
И миналото застига ме навред
Не мога да преглътна неизживяното
И разкайвам се съвсем
А тъмните ресници нежни
Премрежват погледа дори
И спасяват ме от гледката на разбитите мечти
© Христина Василева Всички права запазени