Polyto (Поли Ангелова)
29 28
31.10.2008 г., 11:21 ч.

Когато съм сама (На Любо) 

  Поезия » Любовна
722 0 7
Все още, кога остана сама,
изплува пред мен твоят образ...
И започва толкова много да ме боли
и... плача.

Плача за това, което имахме,
за това, което пропиляхме,
за това, което ти сторих
и плача за умрялото НИЕ...

А колко много песни не изпяхме,
и колко много болка в нас гори.
И колко пътища с теб не извървяхме,
и не спира сърцето да кърви...

В кой момент се счупи всичко?
В кой момент съдбата се реши,
че още дълго влюбени
не ще бъдат нашите души?

А така боли ме...
Как да  върна времето назад?
Онази топла есен в парка,
с листата по земята
и скрития, стар влак...

Задружно скъсахме тези моменти.
За Бога, няма връщане назад!
В един стих как мога да разкажа
за "най-милите" на този свят?

В сърцето пазя всяка дума,
всяка ласка, всеки смях.
Обичах те, обичам те, ще те обичам!!!
Но ти прости ми!

Ще плача за теб, за нас... винаги, когато съм сама!


31.10.08

© Поли Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Всяка раздяла е болка...Има нещо хубаво в тази болка и то е , че тогава се раждат най-хубавите стихове! Поплачи си сега ....а утре те чака нова любов!
  • Силен стих...тъжен и красив...
  • Първо трябва да простиш на себе си!
    Поплачи, сълзите измиват душата.
    И пиши!!!
  • Хубаво си го написала! Поздравления!
  • Много болка има тук, усеща се.
  • Опитвам се, но... УВИ
  • ...и плача за умрялото НИЕ...

    Бъди силна...
Предложения
: ??:??