Когато съм забравил
Когато съм забравил, че си вкъщи,
и тъй, по навик, паля си цигара,
а музата ми тихо се завръща -
похулена, ранена и презряна...
Когато нощем капките дъждовни
по хладния прозорец се разливат,
а пръстите ти - гълъби сиротни,
гнездо изпод сърцето ми си свиват...
Когато между старите албуми
прелитат мигове, навеки спрени,
и книгата позната вместо с думи, ...