9.03.2011 г., 12:59 ч.

Когато сънят ми отиде да пуши 

  Поезия
1011 0 14
Денем те търся по прашните улици,
в сенките на сивите ни блокове,
в локвите, където от дъжда
слънцето старателно лъчите си къпе.
И готова съм да се обзаложа, че те виждам,
дори почти долавям ти гласа.
На крачка от мен си, но винаги
две не ми достигат до безкрайността.
А нощем сънят ми отива да пуши,
тогава си мечтая да съм в твоя.
Да нарисувам с песъчинки всичките ти думи,
с дъха си да оцветя простора, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Георгиева Всички права запазени

Предложения
: ??:??