18.11.2009 г., 0:53 ч.

Когато татко си отиде 

  Поезия
7947 1 25

Когато татко си отиде,

остави лист в любимата ми книга:

към лошите да бъда мълчалива,

а към добрите - двойно по-добра,

да уважавам хората трудолюбиви,

а себе си в труда да не щадя....

 

Когато татко си отиде,

остави ми очите си за спомен,

какво е виждал с тях -

мълчеше и не спореше,

понякога поклащаше глава -

нима на слепите са нужни очила?

 

Когато татко си отиде,

остави ми душата си за спомен,

сега живея с две души

за да ме пазят двойно от злини.

 

Когато татко си отиде –

ми завеща най-ценното богатство -

блестяща от мечти корона

да осветява земното ми кралство.

 

© Ивон Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??