cefules (Стефан Кръстев)
143 67
9.08.2005 г., 23:52 ч.

Когато те докосна 

  Поезия
1000 0 2
Когато те докосна,
до безпресъствено когато те докосна,
под сън,
под сенките на странстване,
и спомени,
в просмукващо...
когато те докосна
в просмукващо
и пръстите си
изгоря във измерение
където пръските
са пламъци -
езици заплющяли
над стотици
неизявени същности
на моето
съзнание,
изгубя се сред
огледалните си изблици
и статуи
на свитите ми хаоси,
и полудея,
и над мрак се нося,
и пръсна на парчета,
и във теб избухна,
и сътворя се
в свят новосъздаден...

Когато те докосна,
съществувам.

© Стефан Кръстев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Когато направиш невъзможното, за да докоснеш...
    Харесва ми! Много! Енергично и ужасно истинско. Преживяно..?

  • Не ми изглежда много смислено, но не изключвам да не разбирам.
Предложения
: ??:??