diesto (Данаил Антонов)
1039 617
18.08.2019 г., 11:45 ч.

Когато те намерих... 

  Поезия » Любовна
1212 10 10

Намерих те едва, когато 

съвсем не ставах за обичане. 

И сбрал душата си във птиче ято, 

в ръка – с перо за тъжни стихове... 

Тогава исках да летя, безцелно 

и да забравя болните си ходила̀. 

Да бъда мъченик. Безделник. 

Да мисля само със крила... 

Поисках всичко да изгубя! Всички! 

Да ме превърне някой във небе. 

И там сред облаци, неподредени срички, 

да ме сглоби в любовни редове... 

Поисках някой, някъде да ме извика. 

И не, защото някак си самотен е, 

а просто да ме заобича тихо, 

от нужда да обича точно мен... 

Тогава те намерих без да търся, 

надмогнал мъчните любови. 

Без храм, във ляво се прекръстих. 

Забравил бях, че вярвам в Бога... 

Сега остана само да те пипна. 

Защото често мисля, че сънувам. 

Аз цял живот те чаках със молитва. 

И никога не спрях да те жадувам... 

 

Стихопат.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??