Намерих те едва, когато
съвсем не ставах за обичане.
И сбрал душата си във птиче ято,
в ръка – с перо за тъжни стихове...
Тогава исках да летя, безцелно
и да забравя болните си ходила̀.
Да бъда мъченик. Безделник.
Да мисля само със крила...
Поисках всичко да изгубя! Всички!
Да ме превърне някой във небе.
И там сред облаци, неподредени срички,
да ме сглоби в любовни редове... ...