Когато те няма, изгарям,
липсваш ми в нощта.
Отчаяно ръцете си протягам,
но не си до мен сега.

Когато те няма, умирам.
Имам нужда от твоите прегръдки,
а нощем, когато заспивам,
си спомням за нежните целувки.

Когато те няма, боли ме!
Така ми липсва нежността...
Но оставам си момичето без име,
онази, тъжната полужена.

Когато те няма, копнея
за мига, в който ще те зърна.
Не искам без теб да живея.
Мечтая си да те прегърна.

Когато те няма, сама съм
и безпомощно се моля
да си с мен, макар насън,
за да има смисъл да се боря!