Когато те няма е тихо, смехът ми се скрива уплашен, угасват свещичките плахо в очите ми тъжно разплакани. Ръцете ти също ми липсват, галещи нежно косите, майсторски пак ме изписваш, рисуваш във храм, по стените. Гласът ти е мека коприна, обгръща ме цяла ефирно, копнеж през сърцето премина... защо ли е толкова силно? От обич, боли ли, кажете?! Кажете с какво се лекува?! Рецепта за обич пишете, дори милиони да струва!
STOP!!!
Приключваме!!!
Уважавам ви всички.Тук се забавляваме,стигат ни проблемите в реала.От всичко това,няма смисъл!Живейте спокойно,поне толкова,колкото зависи от вас!
Валка....тъкмо да похваля стиха ти и нещо ми се заби в окото.
Не разбирам какъв е този мерак полето за коментарите да го превръщате в чат. Има друго място...знаеш. А и моля, не ми отговаряй.
Ще разбъркам билки,
птичи шепот и целувки,
ще добавя,мноооого обич,
и накрая и милувки.
Както казва Петя,
може малко дяволия,
с обич подарено цвете,
и ще стане таз магия.
Тя тая на знахарство отива, ама нейсе:
Чашка мълчана вода.
Два дюлеви листа и месечинка загъната в тях.
Стръкче върбинка.
Три зрънца от карамфил и магарешки бодил.
Две очи и едно сърце.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.