Когато те обичах – беше пак
такава бяла, снежнобяла зима...
Навън прехвърчаше измислен сняг.
А аз почти не вярвах... че те има.
Топеше се под стъпките ни – тих...
(бе меко време, онзи януари)
Сърцето ми – преливаше от стих!
А в шепите забравена цигара
димеше... И не знаеше защо.
Докато огънчето ме опари!
Когато те обичах – имах сто
и пет любими дати в календара. ...