Весан (Ангел Веселинов)
529 763
21.05.2011 г., 1:34 ч.

Когато ти казах... 

  Поезия » Хумористична
742 0 9

Когато ти казах, че ти си за мен красота

на пролетна утрин, окъпана в майско ухание.

Когато ти казах, че сън си наяве, мечта

и страстно облъхнах те с моето жарко дихание.

 

Когато ти казах, че бъдеще няма за мене

без твоята обич, че мисля за края без страх.

Когато признах ти сърцето ми как е ранено,

ресниците твои внезапно потрепнаха плахо.

 

Когато ти казах, че твоят съпруг идиот

не те заслужава, че всъщност глупак съм и аз,

щом толкова искам от теб забранения плод

да вкуся, когато сърцето топи се от страст.

 

Когато ти казах, че бракът ти с друг без любов е

по своята съшност една лицемерна измама,

усетих как сълзи напират в очите, готови

да бликнат спонтанно. Усетих сълзите ти само.

 

Когато ти казах, че даже от свода далечен

сам Бог благославя любов, споделена от двама,

по твоите скули сълзите потекоха вече...

И все по-напрегнат аз дишах до твоето рамо.

 

Когато ти казах, че всичко в живота е сцена

и избор на роля свободно сам Бог ни е дал,

ти своите сълзи избърса и тихо простена;

„О, Господи, с чесън шкембе за обяд ли си ял!?”

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??