Когато тръгнеш си, ме напиши
със стъпките си във тревата;
на езерото в тихите води
измий илюзиите на душата.
И с вятъра ме разпръсни,
да скитам по следите твои;
звездите да ме милват с твоите очи,
да ми шептят, че нямам свои.
Когато тръгнеш си, напред върви -
без теб не ще съм вече цяла.
В огнище огън нивга не гори,
когато няма той кого да сгрява.
© Ирена Иванова Всички права запазени