25.04.2010 г., 18:55 ч.
Когато умра...
Когато умра...
Когато пръстта приюти мойто тяло,
а душата, свободна, намери покой,
когато умра,
на гроба не искам да има цветя,
нито кръст, ни дори мойто име,
а само... обикновена зелена трева.
Когато умра, не искам да идваш!
Погребана болката с мене лежи.
Ненужна за мен е тук любовта ти,
смисъл имаше само... преди!
Когато умра, дъждът тук ще плаче
и вятърът ще стене съкрушен,
зелената трева ще ме целува
и слънчев лъч ще пали свещ за мен.
Когато умра,
на гроба не искам да носиш цветя!
© Арина Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Арихо е прав. Само мъ-ъ-ъ-ничко още да се пипне! Хубаво е !!!
-
Без думи!
-
невероятен стих не вярвай на другите
-
Благодаря ви, Ангел, Арихо, Борис, Мариана, че отделихте време и бяхте с мен!
-
Харесах!Поздрав!
-
Безсмъртните моля да не се обаждат! Велико е Арина... усещането, че виждам чувствата които са те вълнували докато пишеш е... ох, покъртително!
-
Тук ще замълча...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Стефан Маларме
Над горите без спомен щом зима минава
ти оплакваш се, пленник сам в дом и легло,
че, очакващ ни двама под скъпо крило,
гроба липса на тежки венци задушава.
Страст безсънна очи да склопиш не ти дава,
полунощ връз теб мята суетно крило,
чакаш Сянката моя в туй старо кресло
пак да видиш как огънят свят озарява.
Който иска да идвам под тоя таван,
нека камъка, който повдигам със длан,
не товари излишно с цветята безвкусни.
До огнището тръпна да седна без мощ,
дух, готов да приеме живот нов от устни,
мен зовали по име през цялата нощ.
(Преводът мой; друг превод, от Кирил Кадийски, започва с "Щом слезе зимата над голата дъбрава" и може да бъде намерен в нета.)