Когато в непознатото открия нова любов
И пътят ми свърши внезапно
Вчера и утре се слеят в едно
Искам да легна под сянката
На бавно изтрезняващо утро
И да съм красив
Да нося изкуство в себе си
И в тъмното когато се осмеля да отворя очи
И да видя другите наредени в редици
Искам да мога да разпозная хубавото
Да видя във всеки по нещо
И да си отида с ново виждане
До следващия път
Когато решиш да ми пишеш
И думите в редове не казват нищо
Но се усмихват
И са хубави
Тогава ще променя мисленето си
Тогава ще прегърна ръката ти в моята
И ще летим докато рисуваме
Нови изкуства
И нови начини да обичаме
Защото някой ми каза веднъж
Че най-доброто което може да ми се случи
Е в мен и е заключено
До следващия път
Когато няма да е твърде късно
19.07.2009
© Десислав Илиев Всички права запазени