КОГАТО В СВЕТА ИЗЧЕЗНЕ ПЕСЕНТА
Когато в света изчезне песента,
гръм няма да удари
и мълния не ще проблесне,
така ще си стоят домовете ни
и тишината няма да ги стресне.
Пак влакове по релсите ще бягат
и колите пътищата ще бродират,
а градовете каменни и бетонови
в обичайния си ритъм ще пулсират.
И хората забързани и задъхани
отново ще се борят за насъщния.
Когато в света изчезне песента,
той отново ще изглежда същия.
Когато в света изчезне песента,
Художникът ще смеси цветовете
и палитрата си ще нацапа в сиво,
Влюбеният любимата ще подмине
и лицето й ще му се стори некрасиво,
Поетът музата си ще натири
и упойка ще си вкара в сърцето,
Артистът на сцената ще застине
и ужасът ще му вкамени лицето,
Клоунът смеха си ще изгуби
и ще го замени с крясък безумен,
Мечтателят мечтата си ще прокуди
и животът му отново ще стане разумен.
Когато в света изчезне песента,
той сякаш ще изглежда същия,
но да се спаси света
ще бъде късно...,
ще бъде твърде-твърде късно!
© Светослав Статев Всички права запазени
Отличен!