Когато вечерта умира,
склони глава на чакаща ръка.
И виж, че самотата спира -
връща се отново пак деня.
Той копнее с устните си само
да докосне трепкащи тела,
полузаспали в сутрешния мрак,
прегръщат се в мъглата пак.
А устните - замрели във мига
Като че с целувка светове се сливат,
преливат се една във други само
за да отпратят с топлота нощта. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация